Централният плаж

В един от поредните слънчеви дни реших,че е дошъл моментът за хващане на естествен тен.Веднага се приготвих,облякох банския си,отгоре сложих една блузка и къси панталонки,взех ключовете от колата ми и потеглих.Не,че плажът беше далеч,но просто напоследък не обичах да вървя пеша,не знам защо.
След няколко минути спрях на близкия паркинг и се запътих към плажа.Добре,че все още нямаше много хора,така че можех да избера най-страхотното място,но знаех,че ще ми е тъпо сама,за това пуснах един СМС на Куин,който гласеше: "Хей,време за плаж не мислиш ли?Чакам те на нашето място. ^^ Алекса"

Лежах на дивана с купа ягоди поръсени със захар и бях пуснала някакъв филм. Какво отегчение. Получих съобщение и моментално скочих от дивана. Пък,Пък,Пък? Не. Алекса. О.. Отворих СМС-а и го прочетох.
Качих се на втория етаж и си сложих банския, като отгоре сложих една полу-прозрачна рокличка. Обух някакви сандалки, сложих слънчевите очила и излязох. Ал каза че ще ме чака на нашето любимо място, затова запалих колата и тръгнах натам. Слязох от колата и погледа ми зашари из плажа. Не,не,не,не,Ал.. Ето те! Затичах се и отидох до нея.
- Здрасти, Алекс! - казах весело и я прегърнах.
Постелих хавлията си до нейната и седнах.

Тъкмо,когато започнах да си мисля,че няма да дойде чух гласа й и станах,за да я прегърна.
-Тъкмо навреме.Вече умирах от скука.
Направих отегчено изражение и се излегнах отново на кърпата ми.
-Таа...нещо ново покрай теб?
Попитах леко предпазливо аз.Не знаех дали ще схване намека ми,но си струваше да пробвам.
-Защото покрай мен е пъъъълна скука.
Предотвратих следващия й въпрос аз и я оставих да говори.За нея бях готова да се превърна и в добър слушател.

Отвърнах на прегръдката и се излегнах на хавлията.
- Ами..
Обмислих внимателно какво щях да кажа.
- Не. Нищо интересно.. Знаеш..какво може да прави една главна мажоретка? Всъщност ти донякъде си наясно. - засмях се. - А сега и клуба..
Въздъхнах.
- Ал, трябва да ти кажа нещо. За което не знае никой..

Намръщих се леко,когато ми каза,че няма нищо,но после леката ми,дяволита усмивка се върна.
-Мм...така ли?Цялата съм в слух.
Подсмихнах се и леко се надигнах така,че да мога да я погледна.
-Е?Да не си влюбена.
Засмях се.
-О,Господи...
Изненадах се или по-точно се шокирах аз,когато тя не се засмя.

- Доста отдавна..но това което трябва да ти кажа е доста по сериозно..
Погледнах я.
- Обещай.. да не казваш на никой, да не откачаш и т.н.
Помолих й се.
- Бременна съм, Ал. - присвих очи, очаквайки да откачи.

Добре,тона й изобщо не ми харесваше,но когато ми съобщи...
-МОЛЯ?!
Почти извиках аз,но се усетих и навреме сниших гласа си.
-Ама...ама как така?От кого е?Кога разбра?Как си?И най-важния въпрос...къде ти беше мозъка та не се пази?!
Залях я с въпроси аз.Ето това беше нещото от което си бях казала,че най-много ще се пазя.Да забременее...ужас!

- Ал,спокойно, моля те. Бебето е от Пък..но трябва да лъжа.. ще лъжа че е от Фин. - присвих рамене. - Направих си тест, защото често започна да ми се гади и т.н. Добре съм..все още.. докато не започне да ми се надува корема.
Въздъхнах.

Закрих устата си с ръка.
-Ужас!Ставаш като ку...
Замълчах,защото не исках да кажа това.
-Не можеш да родиш това дете!Още си млада!Трябва...трябва да направиш аборт.

- Може би си права..
Поклатих глава.
- Ще поговоря..с Фин и Пък..ще им кажа че съм бременна.. и когато изпищят .. ще им кажа че няма да го родя.. Трябва да измисля нещо.
Очите ми се напълниха със сълзи. Ъгхх.

-И на двамата ли ще кажеш?!И какво?Нещо от рода на "Хей,Фин,Пък,бременна съм от Пък,но няма да задържа детето,не изпадайте в паника."Това ли?!Това е...безрасъдно първо на първо!По-добре го направи без те да знаят.Ако искаш ще дойда с теб.
Усмихнах се й хванах ръката й.

- Алекс..не мога да го направя..не мога да убия живо същество..
Поклатих глава и набързо изтрих сълзичката която се беше стекла по бузата ми.
- Ще родя бебето.. но ще го дам за осиновяване..освен ако до девет месеца не размисля..какво мислиш?
Въздъхнах.
Боже,трябваше да дойдем на плажа за да се забавляваме,а аз глупачката развалих всичко като и казах че съм бременна..

-Ти луда ли си?
Извиках аз без да се съобразявам с хората наоколо.
-Това дете...ще опропасти живота ти!Когато влезеш в четвъртия месец няма да можеш да прикриваш корема си!Ще те съсипе!Трябва да го махнеш!Чакай малко...
Погледнах я изпитателно.
-...в кой месец си?

- Втората седмица, Ал.
Хвърлих и странен поглед.
- Постави се на мое място..щеше ли да убиеш детето? Не,нали.. - казах тихо. - По-добре да не лъжа Пък и Фин.. ако някой друг разбере и им каже..ще стане още по-лошо..знаеш че изпитвам нещо към Пък, и.. не мога да го загубя.. колкото и банално да звучи.. А Фин..Фин..си има Рейчъл..

Въздъхнах.
-Ако бях на твое място - първо нямаше да правя секс с някой без презерватив!Второ - ако все пак бях допуснала такава грешка веднага щях да отида да направя аборт.Точно сега не е момента ни за деца,миличка!Точно сега трябва да се съсредоточим върху ученето и купонясването!Едно дете само ще ти съсипе живота.

Кимнах.
- Може би си права..не знам какво да правя.. има време да помисля..
Казах тихо.
- А сега..умолявам те, нека не говорим за това.. моля те.. - погледнах я. - Искаш ли да влезем във водата?

-Не,нямаш време!Трябва да решиш сега!
Но се сетих,че може би прекалено много строго я осъждам,за това посмекчих тона си.
-Окей,да влезем.
Изправих се и се запътих към водата.
-Не знам дали е топла,но...сега ще проверим.

- Ако не е топла, ще излезем. - засмях се.
Потопих краката си вътре и потръпнах.
- Може би, ако поседя така две-три минути ще свикна. - отново се засмях.
Не трябваше да мисля за бебето.. или за това да кажа ли на Пък и Фин.. ъгх.
- Хайде. - дръпнах Ал за ръката и влязохме по навътре.

Тъкмо исках да я спра,но явно беше късно,защото ме задърпа навътре към морето.И не ми оставаше друго освен да се примиря.
-Голям си инат...
Засмях се,когато бяхме доста навътре и се гмурнах за кратък период,но скоро излязох на повърхността.

- Мислех че си го разбрала още преди години.
Засмях се. Потопих се под водата,следвайки примера й.
- Бррррр. - изтръпнах.
Заплувах бавно напред като не можех да изритам бебето и момчетата от ума си.

Изплувах и отново се засмях.
-Мда,но с такива неща човек не свиква лесно.
Отново се гмурнах и отидох под нея като дръпнах краката й и изплувах.
-Опа...оплетох се в нещо.
Погледнах я невинно.

- Ще ти кажа в какво се оплете,ти!
Засмях се.
Гмурнах се и заплувах към нея, като дръпнах връзката на горнището и се показах на повърхността.
- Упс. - изкикотих се.
Добре че тялото и беше под водата.

-Ах ти малка...
Гмурнах се и взех горнището си.След като отново си го сложих застанах зад гърба й.
-Дай ми една причина...да не направя нещото,което се сещаш.
Подсмихнах се дяволито.

Обърнах се светкавично към нея.
- Не си го и помисляй,Ал!
Кимнах.
- Не! Само да си посмяла!