Водопада в края на гората

Деня в училище минаваше много бавно и уморително. Искаше ми се сега да съм в гората и да си правя нещо на воля. Така и направих. След петия час аз излязох от училището. Тръгнах към гората. Разбира се,Пък се опита да ме спре,но аз го избутах настрани като му казах,че не искам бавачка. Всъщност преди Пък беше този,който бягаше от училището,а аз се опитвах да го спирам,а сега беше обратното.
Докато си обикалях гората попаднаха на водопада. Явно доста се бях отдалечил от града,защото знаех,че водопада се намираше на края на гората. Огледах се и на няколко крачки от себе си видях едно момиче. Изглеждаше ми позната,затова се приближих малко към нея и се усмихнах.
-Здравей. - казах `и аз и я погледнах любопитно.

Момичето погледна към мен и точно тогава падна във водата. Не знаех какво да правя,да се опитам да 'и помогна или да се спукам от смях. В крайна сметка не направих нито едното,нито другото. Погледнах към нея извинително. Чувствах се ужасно,защото си мислех,че аз съм направил нещо. Докато тя си сушеше дрехите аз се приближих малко към нея и се усмихнах.
-И ти ли избяга от училище? - попитах я. Исках по някакъв начин да я разведра и да не ми е много сърдита,за това,че падна във водата. - И наистина съжалявам,ако аз съм виновен,за това,че падна. - вдигнах рамене и я погледнах умолително.

Погледнах към момичето. Права беше. Аз бях от т.нар елит на училището,но все пак имаше няколко промени от както влязох в клуб "Веселие"
-Да ти призная,не мисля,че съм вече толкова известен,колкото бях преди. - започнах аз и седнах на тревата до момичето. - Вече почти всеки ден ме заливат с шейкове..като се има впревдид,че преди аз заливах зубърите с шейкове,но вече не е така. - сведох глава и се усмихнах лекичко. - Поне е хубаво,че в клуб "Веселие" ми е забавно... - казах аз и установих,че съм се разбърборил,което изобщо не беше добре,затова веднага млъкнах и се усмихнах на момичето. Не се познавахме,затова щеше да е добре да се запознаем. - Между другото аз съм Фин,Фин Хъдсън. - представих се набързо и подадох ръката си за обичайното здрависване.

Момичето имаше късмет,че не беше известна,защото поне не я заливаха с шейкове,а просто никой не 'и обръщаше внимание. От друга страна пък беше много гадно,че никой не ти обръщаше внимание,но бях убеден,че тя си имаше приятели,дори и да беше нова в града. Тя пое ръката ми,а след това придърпа коленете си към гърдите и ги обви с ръце. Погледнах любопитно към нея.
-Това място винаги ме успокоява,не знае защо,но това е едно от любимите ми места и когато имам някакъв проблем,назависимо какъв винаги идвам тук. - не знаех какво му е толкова магичното на това място,но наистина много ми харесваше да съм тук. Беше спокойно и нямаше дразнители,които постоянно да те тормозят като в училище. Нямаше никаква цивилизация и беше доста далеч от града. Беше си направо супер.
Огледах се един път,а след това погледа ми отново спря на момичето. Усмихнах 'и се почти незабележимо и продължих да гледам.
В момента бях забравил за всички проблеми,които имах и ме интересуваше само този момент. Не ме интересуваше,че Куин ме отбягваше и че Пък се държеше странно. Не ме интересуваше,че ме заливаха с шейк. Интересуваше ме само и единствено красивата гледка,която се разкриваше пред мен. Беше страхотно.

Не я познавах,но можех спокойно да кажа,че беше от момичетата,които правеха доста луди неща. За смях се за момент. Тя свали горнището и панталоните си,а след това скочи. В първия момент си помислих,че ще се размаже в скалите,но после тя цопна във водата. Усмихна ми се и предложи да се присъединя. Замислих се за момент. Какво толкова щях да загубя. Свалих панталоните си и се затичах към ръба,а след това скочих долу във водата. Мислех си,че ще замръзна,но щом попаднах във водата установих,че всъщност не е била чак толкова студена.
Тениската ми се полепи по тялото,а аз се засмях. Май трябваше да я махна и нея. Продължих да се смея,като напръсках малко Леа.

С Леа ми беше много забавно. Беше много хубаво да се пръскаме,дори и да не се познаваме. Радвах се,че не ми се подиграваше за височината,защото много хора го правеха. Винаги съм бил по - висок от другите деца и те го използваха за подигравки,но не,тя не се интересуваше от такива повърхностни неща,тя беше по - приятен човек. Също като Рейчъл.
Не бях обръщал много внимание на Рейчъл,защото бях прекалено зает да бъда с Куин. Тя ме потопи под водата,а аз искочих изведнъж и я хванах през кръста потапяйки я под вода.
След като и двамата се появихме на повърхноста аз едвам си поемах дъх.
-Не ти ли прави някакво впечатление,че съм прекалено висок,няма ли да ме питаш как е времето тук горе и т.н.? - попитах я аз.

Зарадвах се на думите,които преди малко ми каза. Дори и да не ги мислеше,поне се държеше учтиво,а това беше добре.
Продължавахме да се пръскаме и да се опитвахме да се удавим един друг,но накрая аз се изморих и целия почервенях. Излязох от водата и тръгнах нагоре,където би трябвало да са панталоните ми. Когато се качих горе,щях да припадна. Дрехите ни ги нямаше.
-Ъъъ,да си спомняш къде оставихме дрехите си? - попитах я аз и се обърнах към нея.

Започнах да се оглеждам,но нямаше никаква следа от дрехите ни. Започнах да се чудя къде може да са дрехите ни. Тя излезе и тръгна към мен,като попита какво е станало. Аз вдигнах рамене и 'и направих знак да се приближи.
-Няма ни ги дрехите. - казах `и аз,продължавайки да гледам наоколо.
Беше ми трудно да го повярвам,и май ставах параноичен,но кой би могъл да ни вземе дрехите?

Да,параноята наистина ме беше хванала.
Тя ми хвърли панталоните,а след това аз започнах да се смея. Тя се облече и отново седна на скалата,а аз след като обух панталоните си,реших да си ходя.
-Аз мисля да си тръгвам. - казах `и аз. - Беше ми приятно да се запознаем,Леа... - допълних и се обърнах с гръб към нея. - Чао. - заявих накрая и тръгнах към града с бавни и равномерни крачки.